Една от версиите за името на село Горна Рибница гласи, че при създаването си то се нарича Ридница. Васил Миков изказва подобно предположение на базата на местоположението на населеното място, което се появява през годините на осемнадесети век като селище с колиби. Братя Бугаринови от дупнишка околия са официалните първи заселници тук, като техният брой е трима и те носят имената Христо, Иван и Ангел. Двата рода Панковци и Конарци идват по-късно и по този начин постепенно се оформя част от населението. Отглеждането на кози, овце и свине е основен поминък за местните жители през 19-ти век, а от земеделските култури се отглеждат предимно ръж, ечемик и царевица. Учител с името Атанас от района на Дебърско е първият преподавател за селото, който започва да работи тук през 30-те години на 19-ти век. За откриването на килийно училище спомага някой, който предоставя частната си къща. За три години е издигнат и православен храм.
Той се нарича Свети Атанасий и е окончателно завършен през 1849-та година, а в епохата на Възраждането Горна Рибница има статут на неголямо селище с чисто българско население. На първо време то се числи към казата в Мелник, а Петричката каза на Серския санджак започва да го обгрижва в годината на освобождение на страната от турско робство. 42 е броят на домакинствата, а в тях живеят само изповядващи източноправославната религия хора. Те са 130, а въпросната статистика е за 1873-та година и я дължим на популярния исторически труд Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника. Той е издаден пет години по-късно спрямо посочените данни и до днес си остава основен исторически източник за преброяване на населението през Възраждането. Името на Димитър Икономов е важно във връзка със селото и най-вече при избухването на въстанието в Разлог и Кресна. Тогава под негово ръководство е образувана чета, а на пети декември 1878-ма седмина души от местното население слагат подписите си върху една петиция. Тя е на македонските бежанци и е пратена до генералния консул на Великобритания в София с молба да се наложи освобождение на територията от османски поробители.
Също така населението на Голяма Рибница се подписва и върху протестното писмо на хората от петричка и мелнишка околии. До Хюсни бей е изпратено въпросното писмо, а по това време той изпълнява функциите на управител на област Петрич. Всъщност неговата длъжност е каймакамин, а датата на изпращане на протестната нота е 11-ти декември 1878-ма. През 1897-ма година или поне приблизително тогава се стига до създаването на таен революционен комитет, който е част от ТМОРО. А само няколко години по-късно – в промеждутъка от 1901-ва до 1903-а, лично Гоце Делчев прави посещение на селото. Няма как да не се спомене още един важен исторически епизод за местните хора, а именно подготвителния процес на въстанието, останало известно като Илинденско – Преображенско. През 1903-та части на турските войски извършват нападения в селото и в резултат на това са опожарени 20 къщи. В началото на 20-ти век в селото има един учител, а броят на учениците е 28.
